Този комплект включва част от нашите творения: селекция от нашата Classic Collection и Orange Extraordinaire Collection.
Exit the King
Experimentum Crucis
The Ghost in the Shell
Hermann à mes côtés me paraissait une ombre
Les Fleurs du déchet – I am Trash
Remarkable People
Soul of my Soul
You or someone like you
Тази вълшебна отвара, това средство за преобразяване, може да бъде направена само посредством мачкането на купища рози. Рози с бодливи стъбла, които дават пищни цветове, сочни венчелистчета, разкошни, набъбнали фантазии, тръпнещи и потни от нетърпение и страст. Рози, червени от кръв, пронизваща нотка, оставила вкуса от огън върху устните, които смучат убодения от трънчето пръст.
Кървяща роза. Сладка роза. Роза, която има вкуса на прясно мляко, напудрено бебешко дупе, изобилие от сладки целувки.
В Ета Либр д‘Оранж Девата рядко е далеч от Грешницата. Може би са една и съща жена. Стоплени от огъня на тази жена, носовете са прегърнали една дръзка визия. Създали са за нея парфюм за защита, убежище на бойното поле на любовта.
Предпазен, но същевременно прозрачен, EAU DE PROTECTION прикрива, докато показва. За нея, ласката е потребна, докато заобикалящите я са смаяни и поразени.
Носовете са извлекли най-съкровеното от нея, самата й есенция. Извлекли са меда и са изстискали соковете от сърцето й.
Роза, но не само розов цвят. Идва от цялото растение: цвят, листа, стъбло, тръни, и т.н. Това е влажен, пикантен, почти плодов аромат. Представете си как крачите в поле от рози в хладно утро.
Много силно наситения аромат на роза би могъл да отблъсне мнозина. Но е толкова различен розов парфюм, че е задължителен.
Флорално-пикантен аромат, представен през 2007.
EAU DE PROTECTION е творение на Антоан Ли и Антоан Мезондю, парфюмеристи от Живодан (Givaudan).
Тази вълшебна отвара, това средство за преобразяване, може да бъде направена само посредством мачкането на купища рози. Рози с бодливи стъбла, които дават пищни цветове, сочни венчелистчета, разкошни, набъбнали фантазии, тръпнещи и потни от нетърпение и страст. Рози, червени от кръв, пронизваща нотка, оставила вкуса от огън върху устните, които смучат убодения от трънчето пръст.
Кървяща роза. Сладка роза. Роза, която има вкуса на прясно мляко, напудрено бебешко дупе, изобилие от сладки целувки.
В Ета Либр д‘Оранж Девата рядко е далеч от Грешницата. Може би са една и съща жена. Стоплени от огъня на тази жена, носовете са прегърнали една дръзка визия. Създали са за нея парфюм за защита, убежище на бойното поле на любовта.
Предпазен, но същевременно прозрачен, EAU DE PROTECTION прикрива, докато показва. За нея, ласката е потребна, докато заобикалящите я са смаяни и поразени.
Носовете са извлекли най-съкровеното от нея, самата й есенция. Извлекли са меда и са изстискали соковете от сърцето й.
Роза, но не само розов цвят. Идва от цялото растение: цвят, листа, стъбло, тръни, и т.н. Това е влажен, пикантен, почти плодов аромат. Представете си как крачите в поле от рози в хладно утро.
Много силно наситения аромат на роза би могъл да отблъсне мнозина. Но е толкова различен розов парфюм, че е задължителен.
Флорално-пикантен аромат, представен през 2007.
EAU DE PROTECTION е творение на Антоан Ли и Антоан Мезондю, парфюмеристи от Живодан (Givaudan).
Завесата се вдига на ъгъла на улица „Дез Аркив“ 69, в Маре, Париж. Това място е като граница, където свършва старият свят и започва новият. Бледата луна се снижава над кулите на Нотр Дам в далечината. В парфюмерията са мъж и жена, заобиколени от флакони. Той се е покорил на един свален крал и сега е осъден на гибел. Тя е новата душа, новата роля, тя е желаната и е покорителка. Тя е отрицанието, леко снизходителна. Потрепването на клепачите й показва, че е дошъл нейният час, стиснала в ръка тестова лента.
Датата е 16 ноември, 2019.
- „КРАЛЯТ СИ ОТИВА“, парфюм-мечтание за ентропия? Етиен, говориш несвързано, напълно си изгубил ума си. Ентропията няма нищо общо с парфюма.
- Да, Лола, правилно ме чу. „КРАЛЯТ СИ ОТИВА“ е парфюм-мечтание за ентропия. Не мислиш ли, че ентропията е хубаво нещо?
- Застанал на скелето пред гилотината, това са прощалните ти думи към разбунения свят.
- Няма нищо за разбиране, невинно дете. Става дума за създаването на парфюм като дворец на Лоара, парфюм, който ще се издигне по-високо от двореца на Блоа, по-високо от терасата, където последният Валоа е гледал слънцето да залязва в цялата си слава. А после да изчезне, да умре, сякаш с магия, преди падението. Със шепота на целувка в мига на залеза, а после смирено преобразяване в нещо друго. Парфюм за великолепието, любовта и добротата на новия свят, и за раздялата със старите и потискащи сили. Категорично шипров.
- Добре дошъл на новия свят, искаш да кажеш?
- Да, Лола, стига да е модерен и завинаги шипров като този парфюм.
КРАЛЯТ СИ ОТИВА.
Флорално-шипров аромат, представен през 2020.
„КРАЛЯТ СИ ОТИВА“ е създаден от Сесил Матон и Ралф Швигер, парфюмеристи в Ман (Mane).
Завесата се вдига на ъгъла на улица „Дез Аркив“ 69, в Маре, Париж. Това място е като граница, където свършва старият свят и започва новият. Бледата луна се снижава над кулите на Нотр Дам в далечината. В парфюмерията са мъж и жена, заобиколени от флакони. Той се е покорил на един свален крал и сега е осъден на гибел. Тя е новата душа, новата роля, тя е желаната и е покорителка. Тя е отрицанието, леко снизходителна. Потрепването на клепачите й показва, че е дошъл нейният час, стиснала в ръка тестова лента.
Датата е 16 ноември, 2019.
- „КРАЛЯТ СИ ОТИВА“, парфюм-мечтание за ентропия? Етиен, говориш несвързано, напълно си изгубил ума си. Ентропията няма нищо общо с парфюма.
- Да, Лола, правилно ме чу. „КРАЛЯТ СИ ОТИВА“ е парфюм-мечтание за ентропия. Не мислиш ли, че ентропията е хубаво нещо?
- Застанал на скелето пред гилотината, това са прощалните ти думи към разбунения свят.
- Няма нищо за разбиране, невинно дете. Става дума за създаването на парфюм като дворец на Лоара, парфюм, който ще се издигне по-високо от двореца на Блоа, по-високо от терасата, където последният Валоа е гледал слънцето да залязва в цялата си слава. А после да изчезне, да умре, сякаш с магия, преди падението. Със шепота на целувка в мига на залеза, а после смирено преобразяване в нещо друго. Парфюм за великолепието, любовта и добротата на новия свят, и за раздялата със старите и потискащи сили. Категорично шипров.
- Добре дошъл на новия свят, искаш да кажеш?
- Да, Лола, стига да е модерен и завинаги шипров като този парфюм.
КРАЛЯТ СИ ОТИВА.
Флорално-шипров аромат, представен през 2020.
„КРАЛЯТ СИ ОТИВА“ е създаден от Сесил Матон и Ралф Швигер, парфюмеристи в Ман (Mane)
И Фрустрация е това, което ни трябва, приятелю.
Кълна се във ванилията
Парфюмът е смес. Смес като различна материя, която се сблъсква между думите и материалите, за да обясни малко, без да обяснява прекалено много, защо съществува парфюмът. Фрустрация.
Преди няколко години през лятото, докато се разхождах по Рамблас в Барселона, слушах песен на Rare Bird, английска група прогресивен рок от 70-те. Песента се казваше Sympathy и припевът беше "and sympathy is what you need my friend, and sympathy is what you need my friend cause there's not enough love to go ‘round, No, there's not enough love to go ‘round...". И тогава, изведнъж, с богатството на цял психоаналитичен минал (според Лакан), същата тази миналост, която понякога хвърля силата ми върху другите или понякога моята голяма слабост върху себе си, от припева се появи дума, по-силна от съчувствие. Тя заби своя черeн флаг на меланхолия в сърцето на ума ми и произведе една дума, по-правилна, по-голяма, по-истинска, по-искрена, по-полезна, тъй като е изкована в опита на живота: ФРУСТРАЦИЯ. И тогава си запях на ум заменения рефрен "...And frustration is what you need my friend, and frustration is what you need my friend."
Фрустрация, най-голямата дъщеря на отказа и сестра на парфюма, тъй като парфюмът се простира като неудовлетвореност в играта на любовта.
Тя дава, като взема, пълнота, която никога не е удовлетворена, удоволствие, започнало, но никога не е постигнато, безкрайно движение на желание без завършване, без апотеоза, вливане, което вълнува, съблазнява, успокоява, доминира и дразни като Болеро от Равел. Фрустрация.
Така че вземете зрънце ванилия, градинска роза със сочни червени венчелистчета, стар ром избухващ с амброво дърво, бърбън ветивер, поднесете всички тези съставки на вашите сетива. Фрустрация.
Вдишайте, вкусете циркулацията на нечуваните бобчета, вкусна ферментация, но никога не е достатъчно, когато човек иска повече, всички ноздри отворени, ... "Още, още, да вземем по-дълбоко твоята червенина и да станем това животно с ум на дете, което иска да се наслади и да изяде още повече това кестеново дърво, тази канела или този ветивер до разкъсване, а след това да се къпем в наситената с поезия миризма." Фрустрация.
Това е любовната игра на парфюма, това е любовната игра според Мусе, Шекспир или Расин. И толкова по-добре, защото удовлетворението убива, докато желанието ви кара да живеете, като създава движение чрез непрекъснато обновяваната дистанция, за да не консумирате като хомициден огър. Фрустрация.
Щастливи са потребителите на страстта, нещастни са потребителите на удоволствие.
Frustration, парфюм, който събужда силното дете в крехкия възрастен или крехкото дете в твърде силния възрастен, парфюм за регресивен път към господството на ванилия, ром и ветивер.
Изключителният Etat Libre d’Orange, който трябва да постигнете, за да живеете страстно между детето и възрастния с паметта на липсата.
Дървесно-пикантен аромат, представен през 2021.
FRUSTRATION е творение на Матилд Бижауи, парфюмерист от МАН (MANE)
Кой върви до теб в гората в най-тъмната нощ? В стихотворението на Виктор Юго „À quoi songeaient les deux cavaliers dans la forêt“ (За какво мислеха двамата конници в гората), разказвачът казва „до мен, Ерман приличаше на сянка“.
Формулата е многопластова, тъй като комбинира изключителна лекота и свежест, следвана от готически дървесно-земни нотки, допълвани от плодово зелените нюанси на пъпките касис. Ще се хареса най-вече на онези, които искат да се откъснат от афтършейв или одеколон и/или да се потопят в един съвсем различен подход към шипров аромат. Твоята сянка може дори да има име, като Ерман. Или пък сянката ти може да е твоят парфюм. Твоят спътник. Можеш да спориш с него, да го предизвикваш, да тестваш границите на собствените си представи. Можеш да обсъждаш деликатните въпроси на битието.
Но не можеш да изгубиш този спътник, никога. Той е твоето друго аз. Докато вървиш напред в живота си и разсъждаваш над смисъла му, ти задаваш въпроси без отговори. Когато си обзет от съмнения, погледни към сянката си. Може да получиш отговор. Или пък не. Но поне ще имаш интересен разговор.
Шипров аромат, създаден през 2016.
HERMANN À MES CÔTÉS ME PARAISSAIT UNE OMBRE е творение на Куентин Биш, парфюмерист от Живодан (Givaudan)
За пионерите, които искат да открият нова епоха в парфюмерийната индустрия.
По майчина линия съм син на забравен бряг, далеч в Нова Каледония. В устието на Нгойе живее племето Боринди, което познава от началото на дните най-важния закон за хармония с Майката природа: да вземаш от нея, само колкото е нужно и да пазиш за утрешния ден. Те знаят бъдещето на Човечеството и под сянката на дървото ниаули и цъфтящите жакаранди, те напътстват първите ни стъпки в тази нова посока за Ета Либр Д‘Оранж. В началото на това хилядолетие, когато децата ми бяха малки, а аз бях един възторжен трийсетгодишен младеж, ги заведох да гледаме анимационния филм „Титан АЕ“.
Научих наизуст въведението, което гласеше следното: „Има моменти, когато човек открива толкова велика тайна, че може да промени вселената: огънят, електричеството, разделянето на атома. В зората на двайсет и първи век, ние изобретихме програмата Титан…“ Следваше бъркотия от романтика и титанична научнофантастична поезия, която се зараждаше в бавното, сигурно и неизбежно въртене на отпадните води в индустриалния цикъл. Искаме да превърнем този парфюм в посланик, в услуга не само на оцеляването на видовете, което е в резултат на съблазняването, но преди всичко в услуга на планетата, където нашите отровни миризми трябва да отразяват красивото. Вярваме, че наближава нова пост-религиозна свещена борба, която идва от често разочарования и замърсяващ Запад и която намира отзвук в духовна ера. Онези, които са извършили престъпления срещу околната среда се разкайват, а демократичните общества признават природата за свята ценност, която трябва да бъде споделяна.
Вярванията на примитивните и древни племена се завръщат и настояват да ги следваме. Този парфюм ще носи универсално послание: онова, което е мръсно трябва да отразява красивото. „…пречисти ме от синкавите винени петна и пръските повърнато; понесъл едновременно кормилото и котвата.“ Артюр Рембо, „Пияният лодкар“ LES FLEURS DU DÉCHET (Цветята на сметта) представлява прехода към зрелостта на SÉCRÉTIONS MAGNIFIQUES. Той е контра-революцията на Ета Либр Д‘Оранж, още гръмък и подривен, но в крайна сметка полезен.
GIVAUDAN, OGILVY и ETAT LIBRE D’ORANGE създават тройна комбинация в услуга на Майката Природа, за да й предложат букет от прошка и да заявят пред всички – гръмко и веднага, - че скоро ще бъде късно. Скъпи свят, не изхвърляй нищо, защото в дъното на боклука ни е ферментиралата същност на голяма любов. В камиона за боклук има цветя, които още могат да сълзят, обелки и кори, които още могат да дават. Противните изпарения имат медени нотки, които могат да се слеят със земните. Има толкова много свободно носещи се маси от боклука, който се изхвърля в морето, както и естествените отпадъци, амбрата, мистичните символи, вярванията на примитивните племена – всичко това трябва да се припознае и преработи.
Ако перифразираме и изопачим Алън Пейтън: „Плачи, любима моя планета, за нероденото дете; не го оставяй да обича земята твърде силно, защото тя си отива. Затова, преди да стане твърде късно, нека да помолим и опръскаме Бога на боклука, нашия скъп господар на останките.“ Край на молитвата. Това е пророчески парфюм (в естествен спрей, разбира се.)
GIVAUDAN, OGILVY и ETAT LIBRE D’ORANGE създават тройна комбинация в услуга на Майката Природа, за да й предложат букет от прошка и да заявят пред всички – гръмко и веднага, - че скоро ще бъде късно. Скъпи свят, не изхвърляй нищо, защото в дъното на боклука ни е ферментиралата същност на голяма любов. В камиона за боклук има цветя, които още могат да сълзят, обелки и кори, които още могат да дават. Противните изпарения имат медени нотки, които могат да се слеят със земните. Има толкова много свободно носещи се маси от боклука, който се изхвърля в морето, както и естествените отпадъци, амбрата, мистичните символи, вярванията на примитивните племена – всичко това трябва да се припознае и преработи.
Ако перифразираме и изопачим Алън Пейтън: „Плачи, любима моя планета, за нероденото дете; не го оставяй да обича земята твърде силно, защото тя си отива. Затова, преди да стане твърде, късно, нека да помолим и опръскаме Бога на боклука, нашия скъп господар на останките.“ Край на молитвата. Това е пророчески парфюм (в естествен спрей, разбира се.) Технологията - Upcycling process: Givaudan създава добавен стойност от повехнали цветове, вече дестилирани дървени стърготини или дори остатъци от хранителната индустрия като извлича от тях повторно, за да подчертае други черти на съставките, преди да се върнат в земята.
Флорално-плодов аромат, представен през 2018.
LES FLEURS DU DÉCHET – I AM TRASH е творение на Даниела Андрие, парфюмерист в Живодан (Givaudan).
За пионерите, които искат да открият нова епоха в парфюмерийната индустрия.
По майчина линия съм син на забравен бряг, далеч в Нова Каледония. В устието на Нгойе живее племето Боринди, което познава от началото на дните най-важния закон за хармония с Майката природа: да вземаш от нея, само колкото е нужно и да пазиш за утрешния ден. Те знаят бъдещето на Човечеството и под сянката на дървото ниаули и цъфтящите жакаранди, те напътстват първите ни стъпки в тази нова посока за Ета Либр Д‘Оранж. В началото на това хилядолетие, когато децата ми бяха малки, а аз бях един възторжен трийсетгодишен младеж, ги заведох да гледаме анимационния филм „Титан АЕ“.
Научих наизуст въведението, което гласеше следното: „Има моменти, когато човек открива толкова велика тайна, че може да промени вселената: огънят, електричеството, разделянето на атома. В зората на двайсет и първи век, ние изобретихме програмата Титан…“ Следваше бъркотия от романтика и титанична научнофантастична поезия, която се зараждаше в бавното, сигурно и неизбежно въртене на отпадните води в индустриалния цикъл. Искаме да превърнем този парфюм в посланик, в услуга не само на оцеляването на видовете, което е в резултат на съблазняването, но преди всичко в услуга на планетата, където нашите отровни миризми трябва да отразяват красивото. Вярваме, че наближава нова пост-религиозна свещена борба, която идва от често разочарования и замърсяващ Запад и която намира отзвук в духовна ера. Онези, които са извършили престъпления срещу околната среда се разкайват, а демократичните общества признават природата за свята ценност, която трябва да бъде споделяна.
Вярванията на примитивните и древни племена се завръщат и настояват да ги следваме. Този парфюм ще носи универсално послание: онова, което е мръсно трябва да отразява красивото. „…пречисти ме от синкавите винени петна и пръските повърнато; понесъл едновременно кормилото и котвата.“ Артюр Рембо, „Пияният лодкар“ LES FLEURS DU DÉCHET (Цветята на сметта) представлява прехода към зрелостта на SÉCRÉTIONS MAGNIFIQUES. Той е контра-революцията на Ета Либр Д‘Оранж, още гръмък и подривен, но в крайна сметка полезен.
GIVAUDAN, OGILVY и ETAT LIBRE D’ORANGE създават тройна комбинация в услуга на Майката Природа, за да й предложат букет от прошка и да заявят пред всички – гръмко и веднага, - че скоро ще бъде късно. Скъпи свят, не изхвърляй нищо, защото в дъното на боклука ни е ферментиралата същност на голяма любов. В камиона за боклук има цветя, които още могат да сълзят, обелки и кори, които още могат да дават. Противните изпарения имат медени нотки, които могат да се слеят със земните. Има толкова много свободно носещи се маси от боклука, който се изхвърля в морето, както и естествените отпадъци, амбрата, мистичните символи, вярванията на примитивните племена – всичко това трябва да се припознае и преработи.
Ако перифразираме и изопачим Алън Пейтън: „Плачи, любима моя планета, за нероденото дете; не го оставяй да обича земята твърде силно, защото тя си отива. Затова, преди да стане твърде късно, нека да помолим и опръскаме Бога на боклука, нашия скъп господар на останките.“ Край на молитвата. Това е пророчески парфюм (в естествен спрей, разбира се.)
Флорално-плодов аромат, представен през 2018.
LES FLEURS DU DÉCHET – I AM TRASH е творение на Даниела Андрие, парфюмерист в Живодан (Givaudan).
Във всяка епоха и във всяка ера има забележителни хора.
В класическата митология има полубогове, деца на бог и човек, или смъртен, който е издигнат до божество. Древногръцките поети използват думата полубог като синоним на герой. Те притежават сила и мощ, стремеж да се изправят пред предизвикателства и да срещат опасности.
В новия свят има изследователи, които откриват нови земи. Те също са герои, сражаващи се с природните сили, за да открият нови хоризонти. В цялата ни история – учени, художници, композитори, изпълнители – всички те са по своему герои.
Нови герои се раждат всеки ден. Има един особен елемент, случка, обстоятелство или може би черта в характера им, която ги променя, дава им сили, позволява им да надмогнат обичайното. Те вярват в нещо различно, нещо по-добро. Искат да променят правилата, да ги нарушават, да променят установения ред по всякакъв начин – малък или голям, - който смятат за значим. Имат своята мисия и може би дори само усилието ги прави забележителни.
За някои усилията носят слава и почит. Мнозина други остават неизвестни. Но не може – не бива – да бъдат пренебрегвани.
Това са нашите хора – забележителните граждани на ETAT LIBRE D’ORANGE, Свободната Оранжева Държава. Хората с „не“ – неочаквани, необичайни, непредвидими, недопускащи компромис. Ние ги приветстваме, почитаме ги и им предлагаме изключителния аромат, който заслужават.
Забележителни хора.
Ти знаеш кой си.
Парфюмът е отлично въведение в марката, лесно за възприемане и носене – носителят прави аромата забележителен. Идеален за лятото, много свеж. Любим на жените заради сладките и пикантни нотки, харесван от мъжете заради цитрусовата нотка, която напомня за одеколон.
Цитрусов аромат, представен през 2015.
REMARKABLE PEOPLE е творение на Сесил Матон, парфюмерист от Ман (Mane).
Във всяка епоха и във всяка ера има забележителни хора.
В класическата митология има полубогове, деца на бог и човек, или смъртен, който е издигнат до божество. Древногръцките поети използват думата полубог като синоним на герой. Те притежават сила и мощ, стремеж да се изправят пред предизвикателства и да срещат опасности.
В новия свят има изследователи, които откриват нови земи. Те също са герои, сражаващи се с природните сили, за да открият нови хоризонти. В цялата ни история – учени, художници, композитори, изпълнители – всички те са по своему герои.
Нови герои се раждат всеки ден. Има един особен елемент, случка, обстоятелство или може би черта в характера им, която ги променя, дава им сили, позволява им да надмогнат обичайното. Те вярват в нещо различно, нещо по-добро. Искат да променят правилата, да ги нарушават, да променят установения ред по всякакъв начин – малък или голям, - който смятат за значим. Имат своята мисия и може би дори само усилието ги прави забележителни.
За някои усилията носят слава и почит. Мнозина други остават неизвестни. Но не може – не бива – да бъдат пренебрегвани.
Това са нашите хора – забележителните граждани на ETAT LIBRE D’ORANGE, Свободната Оранжева Държава. Хората с „не“ – неочаквани, необичайни, непредвидими, недопускащи компромис. Ние ги приветстваме, почитаме ги и им предлагаме изключителния аромат, който заслужават.
Забележителни хора.
Ти знаеш кой си.
Парфюмът е отлично въведение в марката, лесно за възприемане и носене – носителят прави аромата забележителен. Идеален за лятото, много свеж. Любим на жените заради сладките и пикантни нотки, харесван от мъжете заради цитрусовата нотка, която напомня за одеколон.
Цитрусов аромат, представен през 2015.
REMARKABLE PEOPLE е творение на Сесил Матон, парфюмерист от Ман (Mane)
Кълна се в мускуса!
В „Хиляда и една нощ“ има един чудесен израз като обръщение към любим човек: наричаш го „душа на душата ми“, което символизира пустотата на живота без любимия.
Помня топлият глас на Аладин – пропукващ от грамофонната плоча, - който говори на Бадрулбудур. Наричаше я „принцесата ми, душа на душата ми“. Тогава бях на седем и попитах майка ми какво означава душата. Тя отговори: „Няма едно единствено значение. Това е невидимо присъствие, което ни свързва с божественото, нещо като ваниловата следа на парфюма, която искаш да последваш. Душата се носи към безкрая на времето и пространството и ни свързва с всичко. Това е частица от онова, което е прекрасно и съвършено във всеки от нас, която ни връща в небесата и остава на земята, когато ние изчезнем. Парфюмът продължава присъствието на тази частица, а душата продължава по същия начин.“ Няколко години по-късно, след непрекъснато препрочитане на „Хиляда и една нощ“, научих, че връзката с тялото е нищо, без връзка с душата, макар за някои чувствеността да изглежда отличен заместител на душата. Взаимната прегръдка може да бъде новаторски подход към това да дадем един на друг капчица от бялата и космическа душа, която се е носила в първичния океан, преди сътворението на света.
Това е парфюм, който разказва за огнения бог на Персия и боговете на Индия, поклонението пред жертвоприношенията, Месопотамия, млякото и пречистеното масло за слава на боговете. И да напомня, със следа във въздуха, за разпенената белота на душата, която идва от всичко. Тук парфюмът е душа, душата е парфюм. Мека експлозия, където мускусът се смесва с масло от ирис и пренася силното ухание на ванилия, следвана от сливането на тонка и бензоин.
Надеждата е насилствена.
Мирабо, какво хубаво име, характерно парижко, висящ над Сена. Съставя спомен, свързва се с друг бряг и се връща, следвайки своята следа от сандалово дърво, розов залив и кедър. В сърцето на Градът на светлината, по пътя към здрач, има мост, поема и парфюм.
Скромен и символичен мост, от духа на майстор-строител, който надминава границите, които стават по-добри, когато се съберат. Тези здрави основи от кедър, сандалово дърво и орканокс обхващат любовта и мускуса.
Поема, толкова бавна, колкото и насилствена, изразяваща бруталната и желана надежда на онзи, който би искал да повярва, на онзи, който иска да обича. Ванилия, пиша името ти върху водата, с приглушени следи от тамян и лилаво зелено.
Парфюм, който да ни спаси, да ни измъкне безшумно от водата, да ни отведе над Сена, нашите духове върху водата на нашите есенции, бергамот и розова ягода, смесени със смокиня в стъклена бутилка, жестоко обединява телата в унисон с душите, връщайки се при нея, следвайки нейния път.
Има мостове, където танцуваме: като деца, ние им пеем; някои, където сме се биели, са имали имената си в историята; други предлагат своята архитектурна перфектност за възхищение на поколенията. Всички те са известни.
Но има един, който не е имал нужда нито от танци, нито от битки, нито от произведения на гении, за да се наложи в паметта ни: това е мостът Мирабо. За това бяха достатъчни двадесет реда.
Трябва да се каже, че са написани от поет и че неговото стихотворение е за любов, нещастна любов. Когато Аполинер го композира, Мария, любимата му, го напусна. Но можем само да се питаме за тяхната история, която той не разказва, и не е ли тя историята на толкова много влюбени? Любовта избяга, като водата и като дните.
Парфюмът, който ще носи името на моста Мирабо, трябваше да преведе неговата сила, защото той се противопоставя както на течението на Сена, така и на времето, той е безстрастният свидетел, който подчертава първия стих; но елегантността на аромата, смесена с тази основа, предава меланхолията на изгубената любов, като същевременно налага остра бележка, подходяща за "насилствената надежда".
Тази комбинация от сила и нежност материализира в него моста, символичен на ръцете на Гийом и Мари, свързани. Ние си спомняме както за самия поет, така и за вечната история на любовниците. Не си спомняме за легендите, които смъртта обожествява, и чиято страст надхвърля времето, а се връщаме към онази любов, твърде човешка, която се смятат за вечна, която един ден губим, толкова неизбежно колкото и течението на реката.
Гийом и Мари със сигурност бяха влюбени, но "поетът е крилато нещо" – каза Платон – той лети далеч и е привлечен от очарователния аромат на много цветя. Но младата жена, която е представяна за слаба и беззащитна, всъщност е страстно същество, чиито силни чувства отказват да споделя и изключват прошката. Тя е тази, която ще се счупи. Нито молбите, нито клетвите на поета ще могат да променят това.
Така той става завинаги този, който жените, които е обичал страстно, са отхвърлили. От отчаянието, което те предизвикват, възникнаха Chanson du Mal-Aimé и Pont Mirabeau. На тях той ще може да каже един ден, в успокояващ тон:
Откъснах тази пръчица бръшлян,
Есента умря, спомни си я.
Вече няма да се видим на земята,
Миризма на време, пръчица бръшлян.
И спомни си, че те чакам.
Сюзан Жулиард-Ажи и Етиен дьо Суард, Париж, януари 2022
Дървсен аромат, създаден през 2023.
SOUS LE PONT MIRABEAU е творение на Матю Нардин, парфюмерист от Ман (Mane)
Надеждата е насилствена.
Мирабо, какво хубаво име, характерно парижко, висящ над Сена. Съставя спомен, свързва се с друг бряг и се връща, следвайки своята следа от сандалово дърво, розов залив и кедър. В сърцето на Градът на светлината, по пътя към здрач, има мост, поема и парфюм.
Скромен и символичен мост, от духа на майстор-строител, който надминава границите, които стават по-добри, когато се съберат. Тези здрави основи от кедър, сандалово дърво и орканокс обхващат любовта и мускуса.
Поема, толкова бавна, колкото и насилствена, изразяваща бруталната и желана надежда на онзи, който би искал да повярва, на онзи, който иска да обича. Ванилия, пиша името ти върху водата, с приглушени следи от тамян и лилаво зелено.
Парфюм, който да ни спаси, да ни измъкне безшумно от водата, да ни отведе над Сена, нашите духове върху водата на нашите есенции, бергамот и розова ягода, смесени със смокиня в стъклена бутилка, жестоко обединява телата в унисон с душите, връщайки се при нея, следвайки нейния път.
Има мостове, където танцуваме: като деца, ние им пеем; някои, където сме се биели, са имали имената си в историята; други предлагат своята архитектурна перфектност за възхищение на поколенията. Всички те са известни.
Но има един, който не е имал нужда нито от танци, нито от битки, нито от произведения на гении, за да се наложи в паметта ни: това е мостът Мирабо. За това бяха достатъчни двадесет реда.
Трябва да се каже, че са написани от поет и че неговото стихотворение е за любов, нещастна любов. Когато Аполинер го композира, Мария, любимата му, го напусна. Но можем само да се питаме за тяхната история, която той не разказва, и не е ли тя историята на толкова много влюбени? Любовта избяга, като водата и като дните.
Парфюмът, който ще носи името на моста Мирабо, трябваше да преведе неговата сила, защото той се противопоставя както на течението на Сена, така и на времето, той е безстрастният свидетел, който подчертава първия стих; но елегантността на аромата, смесена с тази основа, предава меланхолията на изгубената любов, като същевременно налага остра бележка, подходяща за "насилствената надежда".
Тази комбинация от сила и нежност материализира в него моста, символичен на ръцете на Гийом и Мари, свързани. Ние си спомняме както за самия поет, така и за вечната история на любовниците. Не си спомняме за легендите, които смъртта обожествява, и чиято страст надхвърля времето, а се връщаме към онази любов, твърде човешка, която се смятат за вечна, която един ден губим, толкова неизбежно колкото и течението на реката.
Гийом и Мари със сигурност бяха влюбени, но "поетът е крилато нещо" – каза Платон – той лети далеч и е привлечен от очарователния аромат на много цветя. Но младата жена, която е представяна за слаба и беззащитна, всъщност е страстно същество, чиито силни чувства отказват да споделя и изключват прошката. Тя е тази, която ще се счупи. Нито молбите, нито клетвите на поета ще могат да променят това.
Така той става завинаги този, който жените, които е обичал страстно, са отхвърлили. От отчаянието, което те предизвикват, възникнаха Chanson du Mal-Aimé и Pont Mirabeau. На тях той ще може да каже един ден, в успокояващ тон:
Откъснах тази пръчица бръшлян,
Есента умря, спомни си я.
Вече няма да се видим на земята,
Миризма на време, пръчица бръшлян.
И спомни си, че те чакам.
Сюзан Жулиард-Ажи и Етиен дьо Суард, Париж, януари 2022
Дървсен аромат, създаден през 2023.
SOUS LE PONT MIRABEAU е творение на Матю Нардин, парфюмерист от Ман (Mane)
Универсален парфюм. Кълна се в подправката.
Избраните съставки са универсални, интензивни и редки.
Има перспектива за събуждане преди вечността между уд и подправки, които служат на розата. С това цвете всичко започва и свършва, както и ренесансът, така и поезията. "Mignonne allons voir si la rose" ("Скъпа, дали ще се видим при розата") пише поетът Пиер дьо Ронсар през 1545 г.
За да ни спаси чрез розата. Ни повече, ни по-малко.
От Маркиз дьо Сад до Вацлав Нижински, до поета Руми и Тилда Суиндън, до Sécrétions Magnifiques. Fat Electrician, Виктор Юго, Tom of Finland и Putain des Palaces всички други Remarkable People; нашите парфюми са пратеници на светлината, които се борят с тъмнината и невежеството.
Те са се развили от култа на търговците в това, което е най-красиво - обменът сред братята и сестрите на човечеството.
Всичко е заради търговците. И за да си спомним техните открити пътища на подправки и коприна, за разлика от мракобесието, което ни осъжда твърде често, ние прославяме търговците, като им посвещаваме този нов аромат. Подправката става космическа, мистична, омагьосваща и носи ехото на вашето име до яркостта на звездите. Един универсален парфюм.
Пикантен ориенталски аромат, създаден през 2019.
SPICE MUST FLOW е създаден от Матилд Бижауи, парфюмерист в Ман (Mane)
Тук, на ъгъла на човешкото и биотехнологиите.
Сливане на материята, раждане на духа.
В една нощ на бледа лунна светлина, нощ в края на 20 век, когато старият свят си отива, а новият едва започва. Това е нощ, когато с разтреперени ръце човек смело притиска кръста до сърцето си, за да му помогне в прехода към бащинството.
И така, вместо разпятие, онази нощ взех „Хиперион“, роман на Дан Симънс. Увлекателна научнофантастична сага, която прославя великата легенда за френския йезуитски монах Пиер Теяр дьо Шарден, учен палеонтолог, теолог и философ от 20 век.
Четох, умиротворен, до първите проблясъци на зората, до първите слънчеви лъчи на Изтока.
Прочетох за бъдещето на човека, за прославата на транс-човешкото и за огромния скок в развитието на човечеството, усъвършенствано посредством машините. Рядко съм харесвал толкова много някоя книга или мислител. В онази нощ прочетох какво си мисли човек, че вижда в гробниците на времето. Аз обичам думите да служат на материалите и когато се слеят в едно да се превърнат в поезия на дъното на нашите флакони. И така, преди няколко години, споменах името и теориите на Пиер Теяр дьо Шарден пред един от последните останали живи от славния 20 век и го попитах: „Значи ли това, че Теяр дьо Шарден е предшественик на гении?“ Поглед, мълчание и след това три неочаквани думи, три думи, прошепнати от баща ми: „Дух в броня“. Това е рождението, което определя духа на парфюма. Останалото е поезия, която живее върху кожата. Пиер Теяр дьо Шарден умира през 1955, но духът му продължава пътя си. Този аромат го пренася нататък, заедно с японския художник Масамуне Широу, за да надхвърли духа на Земята.
Като смесва биотехнологии и естествени материали, този парфюм безмълвно прославя пробуждането на бъдещето и нашепва за онзи ден, когато по волята на съдбата или случайно, човечеството ще бъде обединено и организирано. Ден, в който цялото съзнание е събрано в инфосферата, за да създаде едно висше същество и да премине от инертно състояние в живо същество. Както молекулите се сливат, за да създадат живот, тогава ще направим огромния скок, който ще сложи началото и оповести настъпването на транс-човечеството. Този парфюм е бъдещето. Идва при нас от 20 век.
The Ghost in the Shell (Дух в броня), парфюм, който изразява човешкия феномен и неговия парадокс, парфюм, който да носиш върху себе си свободно, както ти харесва. Парфюм като стъпка към другото, който те превръща в основа и носител на еволюцията; наистина модерен! От дъното на материята, издигни се.
Етиен дьо Суард
Флорално-минерален аромат, представен през 2021.
THE GHOST IN THE SHELL е творение на съвместните усилия на талантите от Лаборатории Ман (Mane), под ръководството на Жюли Масе.
Тук, на ъгъла на човешкото и биотехнологиите.
Сливане на материята, раждане на духа.
В една нощ на бледа лунна светлина, нощ в края на 20 век, когато старият свят си отива, а новият едва започва. Това е нощ, когато с разтреперени ръце човек смело притиска кръста до сърцето си, за да му помогне в прехода към бащинството.
И така, вместо разпятие, онази нощ взех „Хиперион“, роман на Дан Симънс. Увлекателна научнофантастична сага, която прославя великата легенда за френския йезуитски монах Пиер Теяр дьо Шарден, учен палеонтолог, теолог и философ от 20 век.
Четох, умиротворен, до първите проблясъци на зората, до първите слънчеви лъчи на Изтока.
Прочетох за бъдещето на човека, за прославата на транс-човешкото и за огромния скок в развитието на човечеството, усъвършенствано посредством машините. Рядко съм харесвал толкова много някоя книга или мислител. В онази нощ прочетох какво си мисли човек, че вижда в гробниците на времето. Аз обичам думите да служат на материалите и когато се слеят в едно да се превърнат в поезия на дъното на нашите флакони. И така, преди няколко години, споменах името и теориите на Пиер Теяр дьо Шарден пред един от последните останали живи от славния 20 век и го попитах: „Значи ли това, че Теяр дьо Шарден е предшественик на гении?“ Поглед, мълчание и след това три неочаквани думи, три думи, прошепнати от баща ми: „Дух в броня“. Това е рождението, което определя духа на парфюма. Останалото е поезия, която живее върху кожата. Пиер Теяр дьо Шарден умира през 1955, но духът му продължава пътя си. Този аромат го пренася нататък, заедно с японския художник Масамуне Широу, за да надхвърли духа на Земята.
Като смесва биотехнологии и естествени материали, този парфюм безмълвно прославя пробуждането на бъдещето и нашепва за онзи ден, когато по волята на съдбата или случайно, човечеството ще бъде обединено и организирано. Ден, в който цялото съзнание е събрано в инфосферата, за да създаде едно висше същество и да премине от инертно състояние в живо същество. Както молекулите се сливат, за да създадат живот, тогава ще направим огромния скок, който ще сложи началото и оповести настъпването на транс-човечеството. Този парфюм е бъдещето. Идва при нас от 20 век.
The Ghost in the Shell (Дух в броня), парфюм, който изразява човешкия феномен и неговия парадокс, парфюм, който да носиш върху себе си свободно, както ти харесва. Парфюм като стъпка към другото, който те превръща в основа и носител на еволюцията; наистина модерен! От дъното на материята, издигни се.
Етиен дьо Суард
Флорално-минерален аромат, представен през 2021.
THE GHOST IN THE SHELL е творение на съвместните усилия на талантите от Лаборатории Ман (Mane), под ръководството на Жюли Масе.
Лос Анджелис - в този град на паднали ангели властва фантазията.
В романа си „По пътя“, Джак Керуак пише: „Лос Анджелис е най-самотният и най-жестокият американски град.“ Героинята на Уди Алън, Ани Хол го описва като градът, в който „единственото културно предимство е това, че можеш да направиш десен завой на червено“. Но те продължават да идват – мечтаещите за слънце и нови хоризонти – в тази земя на възможностите, където надеждата остава вечна. Каквото и да търсят – щастие, любов, пари, слава – изкушенията ги мамят взе по-навътре и по-дълбоко в този бетонен рай.
Има ли си Лос Анджелис свой аромат? Невъзможно е да се каже. Но Чандлър Бър познава Лос Анджелис. Както и парфюмите. Затова решихме да работим заедно върху парфюм, който една жена в Лос Анджелис би носила. И го нарекохме с името на романа на Чандлър, чието действие се развива в Лос Анджелис. А вие, мечтателите, с вашите мечти – вие може да преуспявате или пък да унивате, но никога не се предавате. Продължавате да идвате или мечтаете да дойдете, а понякога и оставате. Защото някой ден, някой може да ви потърси, да посочи вас, да ви пожелае.
Теб или някой като теб.
ЧАНДЛЪР И ЕТИЕН, БЛАГОУХАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
„ТИ ИЛИ НЯКОЙ КАТО ТЕБ“ не е „уханието на Лос Анджелис“, нито „ароматът на Холивуд, уловен в бутилка“. Не е някоя от тези обонятелни синекдохи, където частта замества цялото. От една страна, стилистично и технически погледнато, той е това, което жената в Лос Анджелис би носила, според мен. Двамата с Каролайн обсъждахме това на всеки етап от създаването на аромата. Той е съвременен, принадлежи на 21 век. Той е Лос Анджелис, каквото и да означава това, макар отчасти да значи стандартите, които би следвал един аромат при среща в някоя от агенциите близо до „Уилтшър“, в някое студио, на обяд в „Бел Еър“ или вечеря на „Бевърли драйв“. „Суровините нямат никакво значение. Продуктът е важен. Ако задължително трябва да знаеш от какво е направен, не го носи. „ТИ“не е за теб.“
„Моята героиня Ан го носи, както и вероятно хиляди други жени. Той я описва само дотолкова, доколкото подобни избори описват всички нас. Какво ще бъде за теб, зависи само от теб, разбира се.“
ЧАНДЛЪР БЪР
Свеж аромат, представен през 2017.
YOU OR SOMEONE LIKE YOU е създаден от Каролайн Сабас, парфюмерист в Живодан (Givaudan)
