Soul of my soul

Кълна се в мускуса!

В „Хиляда и една нощ“ има един чудесен израз като обръщение към любим човек: наричаш го „душа на душата ми“, което символизира пустотата на живота без любимия.

Помня топлият глас на Аладин – пропукващ от грамофонната плоча, - който говори на Бадрулбудур. Наричаше я „принцесата ми, душа на душата ми“. Тогава бях на седем и попитах майка ми какво означава душата. Тя отговори: „Няма едно единствено значение. Това е невидимо присъствие, което ни свързва с божественото, нещо като ваниловата следа на парфюма, която искаш да последваш. Душата се носи към безкрая на времето и пространството и ни свързва с всичко. Това е частица от онова, което е прекрасно и съвършено във всеки от нас, която ни връща в небесата и остава на земята, когато ние изчезнем. Парфюмът продължава присъствието на тази частица, а душата продължава по същия начин.“ Няколко години по-късно, след непрекъснато препрочитане на „Хиляда и една нощ“, научих, че връзката с тялото е нищо, без връзка с душата, макар за някои чувствеността да изглежда отличен заместител на душата. Взаимната прегръдка може да бъде новаторски подход към това да дадем един на друг капчица от бялата и космическа душа, която се е носила в първичния океан, преди сътворението на света.

Това е парфюм, който разказва за огнения бог на Персия и боговете на Индия, поклонението пред жертвоприношенията, Месопотамия, млякото и пречистеното масло за слава на боговете. И да напомня, със следа във въздуха, за разпенената белота на душата, която идва от всичко. Тук парфюмът е душа, душата е парфюм. Мека експлозия, където мускусът се смесва с масло от ирис и пренася силното ухание на ванилия, следвана от сливането на тонка и бензоин.